Бабушката

В днешно време това е една от най-разпространените риби у нас. В много язовири тя измести уклейката и е основен обект на риболов.

Още повече, че е по-едра от нея и има по-вкусно месо. При благоприятни условия може да достигне над килограм. Такива риби обаче са рекорди, обикновено се ловят стограмови бабушки. Риба над 300 грама вече е рядкост.

Едрата бабушка много прилича на мъздругата, а дребната - на червеноперка. Мъздругата обаче има скъсена глава и косо срязана уста, а през пролетта цветът й бие на метален. При това оцветяването на тялото и перките й е някак по-ярко. От червеноперката бабушката се отличава по по-плоското тяло, а цветът на гърба й е леко зеленикав. Основната разлика между двете риби е в устата - при бабушката тя е средно разположена, докато при червеноперката тя е подчертано горна.

Подчинявайки се на инстинкта за размножаване, бабушките още от ранна пролет започват миграции. Те бродят из целия водоем, а от края на април се устремяват към плитчините и устията на вливащите се малки реки, доближават брега и започват да кълват съвсем на плитко. През лятото трябва да ги търсим на по големи дълбочини - винаги над 1- 2 метра. Предпочитат местата, където има някаква растителност. Много обичат тихите заливи със значителна дълбочина и се хранят само при слаба подвижност на водата.

Много рибари считат бабушките за капризна при кълването риба, но това не е съвсем точно. Ако подберем подходяща стръв за дадения водоем и сезон, ще има впечатляващ успех.

Тя се храни с личинки на насекоми, ракообразни дънни организми, червеи и зелени водорасли. За това отлична стръв за нея е белият червей, хирономусът, ручейникът, а от растителните храни - вареното жито, кус-кусът и ароматизираното хлебно тесто. Може да се използват и зелени водорасли, завързани на снопче за куката, но тази стръв я съблазнява само при наличието на слабо течение.

Бабушката е плашлива риба. Тя се бои от всички по-силни звуци и даже от скърцането на тирбушона при пробиването на дупки в леда. При това се отдалечава от това място и скоро не приближава до пробитата дупка. Податлива е към подхранване, но подхранката трябва да е съобразена с сезона. През зимата не трябва да използваме растителни подхранки, а най-резултатни са живите хирономуси, когато се разпръскат от специална хранилка ниско до дъното. 

През лятото добри резултати дават запареното жито,различните каши и теста, разпръснати около зоната на ловене. При наличието дори на слабо течение подхранката се измесва с глина и се подава на топки на дъното

Плаши се бабушката и от дебелото влакно, а също и ако е твърдо, не подаващо се на лесно огъване. За зимно ловене линията трябва да е с влакно 0,10 мм, а през лятото - не по - дебело от 0,14 мм. Кълването й е нежно и крадливо, макар че понякога рязко потапя плувката. Най-често то е под формата на къси почуквания и трептене на плувката, понякога даже и с полягането й върху водата. Засичането трябва да става леко, но рязко и чевръсто, защото почувствала куката, тази риба веднага плюе поетата стръв.

По време на мръстенето бабушката става грапава на пипане. Тя се трие в растителността покрай брега и плитчините често кипват от хвърлящите хайвера си риби. През това време тв губи предпазливостта си и често става жертва на хищните риби, които преследват стада до края на брачният период. Тогава бабушкиите престават да се хранят и да кълват, съсредоточават се в крайбрежните части на водоемите с песъчливо дъно. Най-много се страхуват в устията на реките, вливащи се в язовирите. След приключването на хвърлянето на хайвера ятата риби се концентрират около местата, където има достатъчно храна: например плитките заливи около подводните възвишения и край обраслите с водни растения участъци.

През лятото освен белите червеи добри примамки са запареното жито, вареният кус-кус и хлебните теста.

Ако тестата са ароматизирани с накиснато кюспе или анатол, интензивността на кълването значително нараства. Ловенето е предимно на плуваща въдица с дребни куки - до номер 12, в зависимост от стръвта.

През лятото кълването на рибата и по-конкретно - на бабущката, силно се влияе от атмосферното налягане. По-силно, отколкото през зимата. При понижаването му рибата се издига към повърхността,с при повишаване слиза в дълбокото. Все пак няма правило без изключение - понякога бабушката ни опровергава, и то твърде категорично.

Счита се, че бабушката влошава кълването си през късна есен, макар че в някои закътани от ветрове водоеми тя пак ни опровергава. Все пак късната есен (ноември) се счита като неблагоприятен сезон за този риболов.

Кълването на бабушката се възобновява до известна степен след появяването на първия лед, когато водата все още не е обедняла на кислород. Тогава започва интересното ловене на бабушка на хирономуси и мормишка. Тогава тя се съсредоточава в зимовищните ями и когато ги открием, можем да направим един доста добър риболов.

Използвани материали:

Списание "Ловът" 

Автор - Иван Найденов