Унгарска визла

Унгарската визла се причислява към континенталните птичари и е близка по нрав и стил на работа до тях. За основата на създаването на породата са послужили древните гончета Фабриар, които за своя страна пък са произлезли от турските гончета.

Целенасочената работа по създаването на породата започва през XIX век, тогава е започнало кръстосването на местните унгарски птичари с пойнтери с предимно жълти петна.

Породата окончателно е утвърдена като такава на международната изложба в Хановър

през 1879 г.

Унгарската визла е птичар, работещ със стойка. Търси дивеча на широка совалка, без да се отдалечава много от ловеца. Визлата има силен нос, но търси дивеча с ниско поставена глава, като често преминава от върхова към следова работа. При надушване на дивеча преминава на повеждане със забавен ход и не прави предварителна стойка. Има случаи, когато остава застава неподвижна, непосредствено над затаилия се пъдпъдък, гледайки надолу.

Спокойният и ход при търсенето не плаши дивеча и когато е принудена да работи близо до ловеца е много подходяща за лов на зайци в угари, лозя и висока растителност. При което не прави стойка на заека, но го вдига бързо, в границите на сигурния изстрел.

Унгарската визла е много подходяща за лов на фазани поради склонността за следова работа.

Въпреки късия косъм тя успешно се провира и в най-гъстите тъни и шавари и с преследването на бягащия фазан по следите му го принуждава да се вдигне на крило.

Поради бавния си ход никога не подминава място, където би могъл да се затаи пъдпъдък.

Тя е много кротко, незлобливо и общително куче, което поради тези си качества се отглежда и като домашен любимец.